Простите въпроси за живота

Днес е февP1020983руарски ден. Само че единствен такъв за тази година. В ранната утрин се събудих с нещо като прозрение. Изведнъж получих някои ясни отговори, които винаги съм знаела, но не съм чувала. Като всички останали хора.

Дълго време нито ми се общуваше, нито ми се пишеше. Не виждах смисъл. Не се чудих защо, просто такъв период минах. Не получих желаните резултати от постигането на мечтата си. Животът е низ от периоди и това е напълно човешко, нормално, бих казала. Всеки има нужда от яснота за себе си, другите и съществуването си изобщо.

Осъзнах, че вече минавам трийсете, а според „Колелото на живота“, изрисувано отдавна в един манастир около родния ми и красив град Велико Търново, след тази възраст живота отива надолу, минала е половината. Остава доста ограничено време да се направи това, което иска сърцето, но мозъка не признава.

Според статистиката човек живее средно около седемдесет години или може би осемдесет. Това няма никакво значение, защото истината е само една: Живееш толкова, колкото издържи тялото ти, затова е нужно да се пази здравето. Покрай здравословните грижи, които ми се струпаха осъзнах, че има два Прости житейски въпроси, които са валидни за всяка сфера на изява. Те са:

  • Искам ли да правя/срещам и така нататък…….. Сега?
  • Приятно ли ми е да правя/ срещам и така нататък … Сега?

Ключовата дума е Сега. Сред множеството отговорности, които има човек в бизнеса си, семейството си, социалните си контакти, той или тя Забравя, че първото и най-важното, към което следва да се отнася отговорно е той или тя самите. Здравето – физическо, емоционално и психическо, е най-важното, след това вътрешното удовлетворение от това, което се прави.

Да, наистина живота се превърна в Пари за всичко. Хартийките наистина са най-необходимото, но не и смисъла на живота. Той е друго нещо – личното доволство, чувство за ценност и множество други неща, които може да се прочетат в безкрайно дългия списък на литература, и цитати за Позитивно мислене. А истината е проста – крие се в два въпроса и думичката „Сега“.

Изключително дългите списъци от неща за правене, бизнес планове и цели, които са изчислени до последната минута и дори глътка вино, не дават гъвкавост за Живот. Истински такъв – пеене, рисуване, разходки, свирене на пиано или на когото, каквото му харесва и му се прави. Всичко написано остава някъде там, във времето – след месец, два, пет… това се учи по бизнес плана, дневния график, великата цел, разбита на малки постижения и победи..

И какво? Разболяваш се и ти светва, че си пропуснал много неща – изгрев край морето, рисунка, урок по пиано или цигулка, нещо друго.. Вярно, струва пари, но винаги има и по-ниско тарифни, да кажем, варианти. Времето е отлетяло, а рисунката не нарисувана. Всичко е пропуснато заради липсата на гъвкавост в графика. Затова, аз си направих моя по-гъвкав.

Имам бизнес, семейство, малко приятели, отнемащи време хобита. Всичко изисква Сега, но знаете ли, като си зададох двата прости въпроса, някак си се почувствах с мир в себе си. Не се чувствам гузно, че съм яла парче от сладкиш „Негърче“, пила съм чаша „скъпо“ кафе в Costa Coffee или съм пропуснала постове в блога си, някоя реклама на бизнеса. Не съжалявам за това, а само, че изгубих много време да осъзная простотата на всичко.

Затова още днес си поръчах малко пиано, нарисувах семпла рисунка и публикувах в блога си. Защото след трите книги, които издадох и ми костваха много установих, че от мен със сигурност става чудесен блогър, но не и велик писател. Освен това, днес ще си купя най-накрая новите неща, които толкова исках.

Простотата е гъвкавост в графика, отговор на двата по-гореспоменати въпроса. Наистина нямам време за губене, не съм сигурна колко години още ми остават, но едно знам със сигурност, а то е че „Искам да Живея“. Време се намира винаги, стига да си позволи човек да се отпусне дори да е само за час.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

Важността на самоувереността

belief„Ако не вярваш в себе си, шансовете някой друг да го стори, липсват“ – Неизвестен

Вчера се разхождах с една приятелка, която живее в чужбина и си говорихме за нещата от живота. От дума на дума се стигна до въпроси като „Как да вярвам в себе си“ и „Защо е нужно да вярвам в себе си“. Много хора четат цитати, свързани с тези въпросителни точки и ги повтарят, без да разбират какво всъщност се влага в тях. Други развиват положителното мислене в очакването Вселената като й се каже „Искам“ да прати желаното без да се полагат усилия. В този ред на мисли искам да споделя мнението си за важността на самоувереността и защо нещата не се получават както са пожелани.

След като един човек не вярва в себе си и че може да направи нещото, което иска, както и да удържи на това, което получи в последствие, няма кой друг да повярва в него. Оттук идва въпросителната как и защо се изгражда самоувереността. Вярата в себе си често се подкопава от фактори като:

  • Изискващи родители, които не са доволни от своя живот и не-даващи нужната подкрепа на децата си, когато имат най-голяма нужда от тях. Този фактор е най-разпространен, защото за едно дете независимо на каква възраст е, е от изключително значение родителите му да го подкрепят , а не да натякват какво не може
  • Хора, които се вглъбяват в негативните ситуации, докато забравят това, което са постигнали и че в крайна сметка има доста положителни неща в техния живот
  • Несигурност в това, което иска самия човек – правят се неща, които не са на сърцето на човека, но само защото „Другите“ го правят и очакват, се върши. Оттам нататък вярата в собствените сили се разклаща, защото излиза, че желаното някак си не се полага на искащия. Това се случва след няколко провала в различни сфери. В случая с моята приятелка – не приемането й на работа, която е искала да получи и е положила усилия за това, но вменените от външни фактори натяквания и самовнушения, че не може да направи нещо, оказват своето влияние.

Вярата в себе си се формира сравнително просто. Човек иска със сърцето си нещо абсолютно, защото го обича, чувства и изживява. Интуицията е водеща. Има неща, които просто се знаят и приемат, стига човек да се осмели да надникне в душата си с отворени очи. Важно е желанието да се приеме с това, което ще донесе, защото не винаги това са „добри неща“. Когато човек е сигурен, че като получи исканото, ще се справи с него, той ще го овладее и оцени. За това обаче са нужни ежедневни действия и припомняне накъде върви индивида, както и през какво е минал.

Ще споделя и моя случай. Аз искам да съм писател и всъщност това е факт. Желая го, защото виждам, че докосвам сърцата и душите на хората, вдъхновявам ги да продължават по пътя към тях самите и те вярват, че е възможно да осъществят мечтите си по прост начин – техния. Това ме кара да се чувствам добре и усещам, че действително умея да пиша с думите си, макар и понякога устно. Да съм писател ми се полага, защото ежедневно работя за постигането на тази цел и каквото и да ми донесе, се чувствам щастлива, че пиша. Не се втренчвам в резултатите или липсата им от действията си, а в наученото по пътя към осъществяването на желанието ми. Не

Моята вяра в мен самата някога я нямаше, но с времето и всичко, през което минах, тя се укрепваше все повече, защото като се провалях, не свеждах глава, криейки се в някой ъгъл да се тормозя, а продължавах напред, защото вътрешно си припомнях всички мои дребни постижения, за които съм благодарна на себе си и на всички, които са преминали в живота ми. Не стоя в очакване Вселената да направи нещата вместо мен. Човек е важно да е благодарен, защото именно той има нещо, което може да даде на другите и в което е уникален. Нещо, което си е само негово и той го знае, но не винаги го приема и развива. Често вярата в себе си се губи заради неосъществени очаквания, но по-важното е не да се гледат те, а това, с което така наречените „провали“ допринасят за подобряването на личността и целенасочеността й.

Зад всички тези хубави думи обаче лежи отстояването на собственото мнение, колкото и да е болезнено, и наистина много работа първо със себе си, а в последствие към целта си. Човек е важно първо да наднича и да пита сърцето си, оттам нататък всичко думи на близки и далечни хора не са от толкова голямо значение, защото като има самоувереност, има постижения и личностни промени към по-добро.

Важността на самоувереността е всъщност това, което прави даден човек успешен и щастлив. Вярата в себе си обаче се формира като се минава през много препятствия и болезнени преживявания, от които в крайна сметка човек излиза победител. Това обаче той трябва да си припомня често.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)

За целеустремеността

images„В сърцевината  си живота е твърда целеустременост, решителност да се живее“ – Хауърд Търман

Често се използва понятието „Целеустременост“. Някои го наричат амбиция, други по друг начин, но каквото и наименование да се използва става дума за едно нещо – постигане на резултат в определен срок. Целеустремеността често се забравя поради отлагане или вътрешна несигурност. В най-точния момент обаче това много ясно се припомня от сърдечния призив. При мен това се случи благодарение на моето шестмесечно дете.

Като гледах как едно бебе с упоритост, насоченост и сила следва постигането на това да си хване играчката при ограничените си двигателни възможности, се изумих. В крайна сметка то успешно постигна целта си. А аз? Замислих се сериозно за своята целеустременост. Да, уроците на живота се научават от различни учители.

Дълго време отлагах купуването на кола за себе си, а ми беше мечта откакто бях ученичка. Е, сега благодарение на това, че се поучих от детето си, вече имам лек автомобил и възвръщам загубените си шест години без каране. Моето виждане за кола се свързва с мобилност и независимост, за да осъществявам желанието си да пътувам и срещам нови хора и съмишленици. За да възвърна добра шофьорска форма е нужно да действам всеки ден.

Същото е валидно и за другата ми цел – смъкването на определен брой килограми. Ежедневни трудни и мъчителни действия, заедно с които има множество изкушения, които да „отложат“ нещата. Всеизвестно е, че колкото повече се отлага едно нещо, то не се свършва. Това обаче много често се забравя и при припомнянето му има доста стрес.

За бизнеса е същото, стига той наистина да е важна цел и първостепенен приоритет. Ако не е, няма да има действия, нито упоритост, а само едно вечно отлагане, докато един хубав ден не просветне на дадения човек, който е казал някога „аз съм бизнесмен“, че изобщо не е постигнал нито една дребна частица от това да се превърне наистина в истински бизнесмен. Целеустремеността се задейства тогава, когато наистина има ясно определена цел независимо в каква категория. Но най-вече когато човек действително има дисциплината да прави нещо по въпроса.

Накратко казано, в живота като възрастни е останал вътрешния зов на едно бебе да си стигне играчката. А дали ще го стори, зависи от това до кога смята да отлага постигането сред рутинни ангажименти като домашна работа, срещи с приятели на по бира петък вечер например, грижа за всичко останало, но не и за това, което всъщност иска сърцето. Няма лошо в тези дейности, но когато те се използват като параван за постигането на нещо съществено, което е желано от човек, се получава доста дълбоко потъване в зоната на комфорт. От нея, както се знае, не се излиза леко, а при освобождаването й има доста напрежение, на което не всеки иска да се подлага, а още по-малко да издържи.

Така че, запитайте се, като мен какво стана с Вашата целеустременост и съществува ли още някъде там, вътре в сърцето Ви? Ако отговора е положителен и действате ежедневно за това, значи сте наистина щастливи хора.

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/10 (0 votes cast)
VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0 (from 0 votes)